Защо „лилавите“ екипи в киберсигурността често не са това, което изглеждат

В киберсигурността терминът „лилав екип“ се използва за обозначаване на интегриран подход, при който екипите за атака („червените“) и защита („сините“) работят заедно в реално време, за да подобрят сигурността на мрежите и системите. Въпреки това, реалността често се различава от идеала. Анализ на текущи практики показва, че „лилавите“ екипи всъщност представляват просто съвместно присъствие на „червени“ и „сини“ специалисти в една и съща среда, без истинска интеграция на процесите и методите. Пример за това е ситуацията, когато анализатор на защита копира и поставя хеш стойности от PDF документи в система за мониторинг (SIEM), докато скриптове, създадени от „червения“ екип за симулация на атаки, се пренаписват ръчно, за да бъдат използвани от „синия“ екип. Освен това, отлагането на важни корекции поради продължителни одобрителни процеси може да направи уязвимостите експлоатируеми преди да бъдат отстранени. Тези процеси не са резултат от некомпетентност на отделните специалисти, а по-скоро от системни недостатъци в организацията и координацията между екипите. Така, въпреки добрите намерения и усилия на отделните служители, липсата на ефективна интеграция и оптимизация на процесите намалява потенциала на „лилавите“ екипи да осигурят по-високо ниво на киберсигурност. За да се постигне истинска синергия, е необходимо преразглеждане на организационните структури и внедряване на по-гъвкави и ефективни работни практики.